Плитченко А.И., Аисты улетают за счастьем. Стихи-1966

Прол\ешей В сел е ш а р аш и т с я м етель . Н а и в а х коч енею т почки . У чит ель , С е л ь ск и й П р ом е т ен , С и д и т н а к о р т о ч к а х у печки . Он н евы со к и с у х ощ а в , И с е д и н а на б р о в и с е л а , Н о ощ ущ а е т с я в п л е ч а х Е щ е не т р о н у т а я си л а . М е т е л ь к а к а я во д вор е ! М е р ц а е т с т а р ч е с к а я т р у б к а . В к в а р т и р е зя б к о . У д в ер е й З а с т ы л а б р ош е н н а я т р я п к а . О н оди н о к . Д а в н о с ем ь я П е р е р о с л а е го опеку . Д а в н о не п иш у т сы н о в ь я . Д а , п о в з р о с л е л и сы н о в ь я . М о р о зи т . Он з а б ы л пр о п ечку . П о д б р о с и т ь д р о в . М е т е т м етель У сем и л е тн ей с т а р о й ш колы . К а к п е р е г р е вш и й с я м е т а л л , М е р ц аю т с т а р ч е с к и е с к у лы .

RkJQdWJsaXNoZXIy MTY3OTQ2