Фольклор удэгейцев: Ниманку, тэлунгу, ехэ. - 1998. (Т. 18.)

1 Би әдиғими, бу багдисиу омо аңани бис'эси, би мамасанаи гэлэни. Мэнэ килиғас‘ади; мэнэ әләғәми гаса, омолои нй-бэдэ-мата багдиа гуму, Амбаңка ңисулани нй азиғава. 2 Ади-ади аңани бис'эси, одЬ уиләғиәни амиалани. Омо тимани, Иңоду бими, буа н>аңму, зуама су чауң сÿнэ, н>аңн>атири исэсиму, наму улитиғини исэсиуи-бэдэ биэ, ню-н>о-н>о биэ. Абуға айа, алимаи тэ- тиғиәни, эниңэ-тэнэ йэбэл'эни тэгэи тәтиғиәни, ваиға^тш ваиғалағиани, санзаи туләғиәни. Эниңэ би диливэи киогдонюню иг- диғиәни, пуңтэ уиғиәни хэкэлэзи, тибзахи ваиктазини дуэптизи ки'афи- ки'афи дуэптилэвэңкини, элу йэгдиг'э -бэдэ занаму тэими. 54. БАҢЧАУ 1 Омо хото багиазалани Гиату багдиани. Гиату зоңку нй бисини. Ги- ату ниңка эjэтигини ңэнэни (ила аңани эзэлэ гэлэти баңчаувэ галак- талафаи). Эзэ чалани. Гиату эмусЬ баңчау галактанани. Батама ситэни Зугдиди амиасани. 2 Омуда-гда гусисини, омо азиға эмэни; азиға н>уктэни хулалиғи би­ сини. Гусими, ту оңмони. Элэми оңмо, ңалаи кусиғәзи миндэни, Зоңилами. Азиға дигаңкини: — Си амими хэбуйэ эи хокто чуль-дэ! 3 Хоктони киоло-киоло бисини. Ңэнэисити, хутамзиға буңчау биси­ ни. Амини лиаси агдани, баңчау тэхэвэни улэлиэни. Ул'эси, зугдитиғи гулиңилиэни. Элэ тагаихи анағисини, омо азиға хулалиғи н>уктэхи ту- киани: — ОдЬ, минэвэ завайа! Би си ситэвэи айауми! Минэвэ завайа! Азиға нумнисилиэни: — Си ниңка әзәтиғини баңчаувэ були, диганайа: “Би баңчаувэ вач^ма б^ми“. 4 Гиату баңчаувэ әзәтиғи нэхулиэни. Эзэ хаунтасиани: — Си баңчаувэ б'аи? — кусиғәвә зав'аси, аласини. — Вач'ама 6 ‘ами. Гиату пиоктои н>уғиәни, азиғатиғи дигаңкини: — Синэвэ эзэ гэлэини баңчаузи. Азиға тукиани, эзэ кусиғәвә зав'аси, аласини кусиғәләләми. Азиға эмЬси, эзэ кусиғәзини нуамани акисиани. 5 Ила нэңини бис'эси, эзэ будэни. Гиатузиға айази багдилиати.