Фольклор удэгейцев: Ниманку, тэлунгу, ехэ. - 1998. (Т. 18.)

— Аңиэ-э! Би мамасаваи йэду тиэи?! Хэ-э-э-э! — эикпэсиэни. — Хэ-э! — Си мамасаваи оно тйзами?! Би-кэ си... си зугдивэи эими ей. Ни эмэисини, низи мамасалаи. Си-дэ мамасалазаңаи. Вадиани. Ути азиғатиғи этэңиэни: — Аиа! Ңэн(э)зэфиэ! Йэвэ-дэ эини диғана ути азиға. Дилилэни каталамиэ, буаихи уңкиалани ути азиғава. 18 Ути йэгдир'э-тэнэ омо эңгэлэ тәтиғиәни, ути амиаталани н>уэни. Бо- хо дилилэни каталани, гәдиғәләни. Оло усиңиани ( . . . ) . — Чиндағиа! — гуңкини. Чиндағиани Бохо азиғава. Утадиғи чэңму уиндәғиәни ути Бохова, нада уизи [бойэни ]. — Наму т&ңкилани вэнтэзэңэи би синэвэ! Антава кэсэуливэи-дэ! Гэ, утава вэнтилэни, ути Бохова. 41. ЗАҢДАЛАФУ 1 Зÿ азиға багдиати. Багдимиэ, нэңуни мэнзэ, эхини киафактала они. 2 Мэнзэисини, буала йаидалиани. Халуғама дили — тэкчэ-э-р, ььолигима йй — ню-о-р, кугэмэ эмугдэ — пукчэ-э-р, бЬтомо куӀаи — кондо-о-р, нюңомо ңиЗ — кофиэ-э-р, әуғәмә ңала — куакиа-а-р, сило- ума бэгди — чинчэ-э-р, ййма аи — хуңта-а-р, илихи — кэйэ-э-р, ко- моктомо буңи — чоңгиэ-э-р. 3 Азиға утулу долони дигэӈкини. Заңдалафу зугдитиғи иэни: азиға-да анчи. — Э-э-э... Азиғазиғава ин>эвэсизэми би! Мохотиғи хунэптэвэ тэуэни, пун>у-у-у муактани. Азиға эсини ин>эли. Заңдалафу ңэниэни. 4 Азиға илактаңиани, әхитиғи молокчитиғи тукиани. — Эхэ, сэуни амба хулисэ! Эхини диғанаини: — Ути-кэ сэуни сэбзэңкэ бисини бизэ?! — Йэу “Сэбзэңкэни бизэ“ ! — нэңуни дигаӈкини — сэуни бисэ. 5 Тиманаңини эхини диғанаини: — Н эх уС ^ , НЭХуС^, СИ МОЛОКЧИТИҒИ ӇЭНЭЙЭ, би МЭН 3 Э 3 ЭМИ.